Студените ѝ устни изгориха неговите. Не усети как лицето му се обля в сълзи. Сълзи от мъка и обич.
От тази целувка бяха минали повече от два месеца, ала устните му продължаваха да парят, а сърцето му беше обвито в спомени и обич по нея..
Всяка вечер се молеше с изпръхналите си устни, дано любимата му да дойде в съня му. Много му се искаше,да не е вярно, че душите забравят предишният си живот.
За вас може би това са само думи. Случайно ако срещнете самотен побелял мъж на който очите му са пълни със сълзи и безнадеждност да знаете, че това са последици от тази целувка.
Публикувано в Voyage au centre de la terre | Leave a Comment »
Това е единствената страна, в която можете да станете лорд, професор, дори и министър със задните си части. Само тук може да видите джуджета в интелектоактуално сътояние като си седнат на измислените и купени дипломи стават по високи и от баскетболист. В това състояние даже гъделичкат някой „части” на Конфуции.
За тях лозунга на шопа – „Най мразим да мислим” е като пътеводна светлина. Тях не ги интересува как се чувства приказо населението, него вълци го яли. Сега като сетих за вълците,явно голямо ядене ще падне. Дано не получат я гастрит, я язва.
Нали Червено бузко забрани всякакви пътувания, ала рекламите за тях си стоят, даже ги пускат по ТВ –то за да ви е гадно. Ето част от тях – „Елате в Балвания – страна от третия свят, за да разберете, че вие живеете в четвъртият.
А медиите за масова дезинформация пишат за проклития аристократичен вирус сам за Ръюпо, Керамиа, Тикай, а за фарик нито дума,нито стон.
За съжаление на управляващите джуджета по всички кълбета, вируса им дойде дюшеш, та са измислили още вируси но не могат да им измислят имена.
Публикувано в Voyage au centre de la terre | Leave a Comment »
Живяло някога едно джудже в Страната на приказките. Викали му Червенобузко, то е ясно защо но не еясно точно заради кои бузи са му викали така.
От приказките се знае,че джуджетата разбират от всичко. На нашето най му се отдавало да лекува с билки. Дори веднъж излекувало юнак Гюро. За благодарност юнакът го издигнал в ранг министър.
Злите езици говорели, че в някакво далечно царство някакъв станал княз със задните си части и имали същите съмнения за Червенобузко. Но това са само слухове, по – лошото е че нашият герой толкова си повярвал, че почнал да назначава опасно „близките”си приятели- я за джудже на годината, я за шеф на ДЕБАЛ. Почнал да тормози и приказонаселението.
Юнак Гюро не знам дали в този момент е бил с глава или не, но инстинктът му подсказвал, че от магариите на Червенобузко, рейтингът му спаднал драстично.
Затова вземал инициативата в свой ръце и му набил канчето.
Е Червенобузко предпочитал да му набият нещо друго и то не в канчето, а какво е то и аз не знам**
*СП- Страната на Приказките
**Всяка прилика с действителни лица и събития е абсолютна случайна
Публикувано в Дядовата ръкавичка | Leave a Comment »
Ако някога случайно влезете в „клуба” то няма как да не видите „Странният” седнал на маса твърде голяма за един човек.
Хората с по изострена чувствителност, ще усетят около него присъстващи души. Клиентът отпива бавно и мълчешком от чашата си с разредено Розе. Пред него са питиетата на приятелите, преселели са в други измерения. Мента, вода, уиски, чаша червено и спомени, спомени. Дали от изпитото Розе или друго понякога му се струва, че ги вижда около него. Понякога се опитва и да разговоря с тях. След тези опити, се усмихва тъжно. Друг път е отнесен, но какво да прави животът е радост и тъга. въпросът е как да изживееш така, че да не съжаляваш.
* СС – самотни сърца
Публикувано в Voyage au centre de la terre | Leave a Comment »