Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for the ‘1’ Category

                  Той  отдавна не е клиент на  „Клуба.” Незнайно защо се беше разсърдил на бистрото. Ала винаги , когато минаваше  покрай него яхнал скутера си „ а ла Чубриков” поглеждаше под око  дали Доктора и „ Странният” са там.
И той като Доктора беше опитал жилото и по малко от меда на живота. По тази причина беше сърдит почти на  целият свят.
Дали след като опита съвсем малко от меда, забрави за хората които му се притичваха на помощ. Най – вече се сърдеше да не би някой да го нарече  Общински съветник, но не мога да го съдя.
Както е казано в библията – „Който е безгрешен, да хвърли първият камък по грешниците.

Реклами

Read Full Post »

Чичо, вуйчо

Това не са само названия на близки роднини, а чувства спомени, обич  и някои безобидни им странности .
Но в детските ми очи – изглеждаха най добрите ми роднини.
Винаги съм желал да бъда като тях. За съжаление не успях, дали времето или характерът ми са причина за това – не знам.
Те се отнасяха с такава любов към мен, а аз не мога да твърдя че съм се отнасял така към племенничките ми.
Обичам ги и сега, но по свой си начин. Просто не обичам да го показвам.
То сега и времето е друго – първи братовчеди не само  че не се познават, но не знаят и че са такива. Ако случайно намериш телефона на някой и му звъннеш много е вероятно да не ти отговори.
Не знам роднинските връзки дали вече не са на почит или пък животът стана много скъп. Може би не им се разваля режима, който са изградили с годините. Възможно е да от новото време, както съм казал на друго място:
„Вече  няма приятели, а само интереси” а може би трябва да добавим и роднините към тях ?

25. 04. 2019 г.

Read Full Post »

Господин Съветника

                   

Той доста се различаваше от останалите пациенти, оопс извинете исках да кажа клиенти на „Самотни Сърца”. Навикът му беше останал от годините, когато живееше съвсем наблизо.
Между другото произвището – г – н Съветника му беше останало от едни наскоро преминали избори.
Неговата маса за разлика от на другите клиенти винаги беше пълна с дами, интелигенти и не чак толкова. Може би  е разполагал с обаяние и емпатия. Вероятно и хуманитарното му образование също му е било от полза, за да не оставя без внимание заоблените форми на нежния пол. Говореше се под сурдинка, че любимото му хоби било  бодиарта. За съжаление досега никой не беше виждал творбите му освен „платната” му. Да и никой не знаеше с какво точно ги рисува.
Трябва да споменем и това, че масата му я красяха минимум 2-3 дами.
Както се казва животът е непредвидим,макар и рядко в клуба се случваше да се намерят две сърца, които да бият в синхрон,нищо че  вероятността да  се загубят хич не беше малка….

Read Full Post »

СТРАННИЯТ

Всяка вечер може да го видите в „Клуба”. Седнал на маса, от която се вижда цялото помещение и почти винаги сам.
Когато реши слиза и сяда до д-р Тулуз- Лотрек.Но в този разказ става въпрос за съвсем други неща. Понякога нашият герой си мислеше, че не е за този свят. Случваше се да не разбира сам себе си и как да иска да го разбират другите, като той сам не беше наясно със себе си. Докато отпиваше от чашата си с разредено Розе се случваше умът и въображението му да сервират  сцени, в които той се чувстваше като статист във пародия на филм на ужасите.
Виждаше се в някакво странно заведение, на масите на клиентите бяха сервирани биещи сърца,дишащи дробове и всякакви други органи от човешкото тяло. Всяка поръчка се изпълняваше от трима, които приличаха по вече на месари или хирурзи с окървавените си престилки .
Понякога избухваха скандали, от толкова много поръчки,нямаше как да не стават обърквания. За някой сцените могат да изглеждат и плашещи, ала истината беше съвсем друга това беше единственият ресторант в галактиката,където клиентът можеше да си поръча и замени болен орган със здрав. Клиентите лежаха на избраната си маса и чакаха триумвирата да си свърши работата.
Когато всичко приключеше в първата зала добре след известно време клиентите бяха въвеждани в друга зала,където настроението беше на макс.
Странникът, шашнат как изведнъж се е намерил съвсем на друго място, изведнъж чу до ухото си любезен глас:
– Господине, ще желаете ли порция сърчица?
Преди още да се опомни отговора се изплъзна сам от устатата му:
– Да , но само едно и със  здрава лява камера. Изведнъж се чу някакъв пиукащ звук и усети че ръката му изтръпнала и то много. Стисна очи по навик и след това с мъка ги отвори.
Озари го мека зелена светлина, видя пред себе си цифрите  3`33. Е, каза си той –поне  не е часът на дявола.

Read Full Post »

Паякът

Беше толкова самотен и объркан, дори близките му не можеха да го разберат, дори и не искаха. Не че ги имаше много, много.
В това състояние бе доста  време, докато не установи  че в интересни разговори и разходки  забравя за проблемите си. Тогава се кръсти на шега с името на горепосоченото насекомо.
Също като него сядаше на някоя маса  и чакаше жертвите си. За разлика от него той не се хранеше с тях, а със спомените им и разговорите които водеха с него. Когато забележеше някоя подходяща „ жертва” очите и лицето му светваха
предвкусвайки интересният разговор.
За него можеше да се каже, че беше ерудицията му беше доста голяма. Знаеше, че в малкият град това не е качество което се цени. Това, че го смятаха  не съвсем наред му помагаше, отколкото да му пречи. С чиста съвест можеше да казва на хората какво мисли за тях. Изслушваха го с усмивка, макар истината която излизаше от устата му да им горчеше като пелин, а съмнението им че е прав им действаше по зле и от отрова……

Read Full Post »

* * *

Как  хочу быть крестиком между твоих грудей!
Но глаза твои меня не заметили….

Read Full Post »

Далечна любов

Добре наеден и напит,
готов съм аз, за разпит,
на дами две на 1250километра
от моето сърце.
Замръзнало от студ и скреж,
могат да го размръзнат само те
с целувка по мустакатото ми
като луна лице.
Сърдито, тъжно, с усмивка странна,
а понякога и неразбран.
Знаят те, че ги обичам
с жар и плам, а аз
пред компа пак съм сам

Read Full Post »

Older Posts »