Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for the ‘1’ Category

Господин Съветника

                   

Той доста се различаваше от останалите пациенти, оопс извинете исках да кажа клиенти на „Самотни Сърца”. Навикът му беше останал от годините, когато живееше съвсем наблизо.
Между другото произвището – г – н Съветника му беше останало от едни наскоро преминали избори.
Неговата маса за разлика от на другите клиенти винаги беше пълна с дами, интелигенти и не чак толкова. Може би  е разполагал с обаяние и емпатия. Вероятно и хуманитарното му образование също му е било от полза, за да не оставя без внимание заоблените форми на нежния пол. Говореше се под сурдинка, че любимото му хоби било  бодиарта. За съжаление досега никой не беше виждал творбите му освен „платната” му. Да и никой не знаеше с какво точно ги рисува.
Трябва да споменем и това, че масата му я красяха минимум 2-3 дами.
Както се казва животът е непредвидим,макар и рядко в клуба се случваше да се намерят две сърца, които да бият в синхрон,нищо че  вероятността да  се загубят хич не беше малка….

Реклами

Read Full Post »

СТРАННИЯТ

Всяка вечер може да го видите в „Клуба”. Седнал на маса, от която се вижда цялото помещение и почти винаги сам.
Когато реши слиза и сяда до д-р Тулуз- Лотрек.Но в този разказ става въпрос за съвсем други неща. Понякога нашият герой си мислеше, че не е за този свят. Случваше се да не разбира сам себе си и как да иска да го разбират другите, като той сам не беше наясно със себе си. Докато отпиваше от чашата си с разредено Розе се случваше умът и въображението му да сервират  сцени, в които той се чувстваше като статист във пародия на филм на ужасите.
Виждаше се в някакво странно заведение, на масите на клиентите бяха сервирани биещи сърца,дишащи дробове и всякакви други органи от човешкото тяло. Всяка поръчка се изпълняваше от трима, които приличаха по вече на месари или хирурзи с окървавените си престилки .
Понякога избухваха скандали, от толкова много поръчки,нямаше как да не стават обърквания. За някой сцените могат да изглеждат и плашещи, ала истината беше съвсем друга това беше единственият ресторант в галактиката,където клиентът можеше да си поръча и замени болен орган със здрав. Клиентите лежаха на избраната си маса и чакаха триумвирата да си свърши работата.
Когато всичко приключеше в първата зала добре след известно време клиентите бяха въвеждани в друга зала,където настроението беше на макс.
Странникът, шашнат как изведнъж се е намерил съвсем на друго място, изведнъж чу до ухото си любезен глас:
– Господине, ще желаете ли порция сърчица?
Преди още да се опомни отговора се изплъзна сам от устатата му:
– Да , но само едно и със  здрава лява камера. Изведнъж се чу някакъв пиукащ звук и усети че ръката му изтръпнала и то много. Стисна очи по навик и след това с мъка ги отвори.
Озари го мека зелена светлина, видя пред себе си цифрите  3`33. Е, каза си той –поне  не е часът на дявола.

Read Full Post »

Паякът

Беше толкова самотен и объркан, дори близките му не можеха да го разберат, дори и не искаха. Не че ги имаше много, много.
В това състояние бе доста  време, докато не установи  че в интересни разговори и разходки  забравя за проблемите си. Тогава се кръсти на шега с името на горепосоченото насекомо.
Също като него сядаше на някоя маса  и чакаше жертвите си. За разлика от него той не се хранеше с тях, а със спомените им и разговорите които водеха с него. Когато забележеше някоя подходяща „ жертва” очите и лицето му светваха
предвкусвайки интересният разговор.
За него можеше да се каже, че беше ерудицията му беше доста голяма. Знаеше, че в малкият град това не е качество което се цени. Това, че го смятаха  не съвсем наред му помагаше, отколкото да му пречи. С чиста съвест можеше да казва на хората какво мисли за тях. Изслушваха го с усмивка, макар истината която излизаше от устата му да им горчеше като пелин, а съмнението им че е прав им действаше по зле и от отрова……

Read Full Post »

* * *

Как  хочу быть крестиком между твоих грудей!
Но глаза твои меня не заметили….

Read Full Post »

Далечна любов

Добре наеден и напит,
готов съм аз, за разпит,
на дами две на 1250километра
от моето сърце.
Замръзнало от студ и скреж,
могат да го размръзнат само те
с целувка по мустакатото ми
като луна лице.
Сърдито, тъжно, с усмивка странна,
а понякога и неразбран.
Знаят те, че ги обичам
с жар и плам, а аз
пред компа пак съм сам

Read Full Post »

След години….



След много години когато ще съм прах и пепел и червеите  ще са забравили, че са закусвали с мен.
  В един прекрасен ден , внукът ми или който и да е запален от лозунга”Да изчистим България за един ден” ще реши да изчисти своята клетка ( на обществото) и в някой момент ще стигне до моите папки с писания. Ще ги поодуха от праха , ще им хвърли един поглед  по диагонал. С досада ще каже-А бе мен, по твое време  не е ли имало по интересен начин  за убиване на времето, ами си се въртял като бездомно куче около думи  като любов, , и тъга и си размишлявал върху тях.
Предполагам ще ги хвърли в камината, не разбирайки,че част от душата  ми е останала там. Мен отдавна няма да ме има, за да повторя думите на един химик-„О, Менделеев с теб поезията гори и да добавя с болка- и прозата дори.
 Вероятно историята може да се развие  по друг начин. Мислейки си , че тези неща са много стари ще реши да ги занесе на някой, който разбира  от стари чувства и писания, а той да реши да ги публикува.
Ама  както е казала Айшето от вица-„А дано ама надали”

*   *   *

                                                                          Веднъж  в цъфналата ръж,
                                                                            девойка целунала мъж
                                                                                                   и то неведнъж.
                                                                         После с ръце и тяло
                                                                           поомачкали цъфналата ръж
                                                                       и тя не видяла любов такава
                                                                                          поизправила снага
                                                                                          полегналата ръж.
                                                               Но комбайн отнейде появил  се
                                                                  и ожънал цъфналата ръж

Read Full Post »

Чобан Делилъжев*

Чобан Делилъжев крачеше нервно из обширният си кабинет. Причината за това му нервно състояние, бяха група негови съселяни. Водени от нуждата и недоимъка бяха дошли при него като последна инстанция. Молеха го да помогне с връзки и най – вече с финансови средства, та да може в родното му място да имат някакво препитание.
След като вежливи им отказа всякаква помощ, те го обвиниха, че е забравил откъде е и как му е тръгнала кариерата.
Те, те ли ще ми кажат си мислеше Чобан, аз който съм почетен председател на СОПА ** и  шеф на ПФ*** „Земеделие” и т.н.
За тях, приказката за лъжливото овчарче завършваше с тривиалният край.
Само, че неговата започваше оттам.
Преди години, когато  ядосаните овчари го оставиха на баира над селото с част от оцелялото му стадо. Замислен и отчаян той седна на един камък. В един момент чу странене глас, повдигна глава и видя че вълкът който му беше задигнал няколко овце му говори. Чобан дори не успя да се учуди след като асимилира казаното от вълка.
– Слушай,виждам че си разтропано хлапе, не ти пука когато ти изнася на теб- лъжеш и правиш всичко възможно да извлечеш полза от всякаква ситуация. Знаеш ли аз имам един другар от глутницата във фонд „ Земеделие”. То май колегите му се оказаха по – големи вълци и от него, та още не са забелязали, че е по – различен от тях.
Ето какво ти предлагам – правим едно СД „Овце – ВЧ”. Ти ще продължиш да си пасеш това, което е останало от стадото ти. Аз ще идвам на 2-3 месеца, ти ще ми даваш една овца, а друга ще продадеш.На другия ден отиваш при моя другар във фонда и подаваш заявление за помощ,като пишеш, че съм ти отмъкнал и двете добичета.
Така започна неговата приказка, от висене  там опозна всички служители. Понеже повечето от тях бяха членове на ДСВ.**** Той с неговите качества бавно и по- лека започна да се издига и успя дори да им стане шеф.
Както си крачеше замислен, ритна без да иска  една голяма рамка, на която стъклото беше толкова мръсно.
Заинтригуван Чобан намери отнякъде парцал и започна да трие. Учуди се като видя под изчистеното стъкло детският си ямурлук и овчарската си свирка.
Но уви  сърцето му  не трепна.

* Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна

**СОПА- Сдружение на овцевъдите и пастирите на агнета
***ПФ –Приказен  фонд
****ДСВ –Движение  на свинарите -велможи

Read Full Post »

Older Posts »