Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for the ‘1’ Category

* * *

Как  хочу быть крестиком между твоих грудей!
Но глаза твои меня не заметили….

Advertisements

Read Full Post »

Далечна любов

Добре наеден и напит,
готов съм аз, за разпит,
на дами две на 1250километра
от моето сърце.
Замръзнало от студ и скреж,
могат да го размръзнат само те
с целувка по мустакатото ми
като луна лице.
Сърдито, тъжно, с усмивка странна,
а понякога и неразбран.
Знаят те, че ги обичам
с жар и плам, а аз
пред компа пак съм сам

Read Full Post »

След години….



След много години когато ще съм прах и пепел и червеите  ще са забравили, че са закусвали с мен.
  В един прекрасен ден , внукът ми или който и да е запален от лозунга”Да изчистим България за един ден” ще реши да изчисти своята клетка ( на обществото) и в някой момент ще стигне до моите папки с писания. Ще ги поодуха от праха , ще им хвърли един поглед  по диагонал. С досада ще каже-А бе мен, по твое време  не е ли имало по интересен начин  за убиване на времето, ами си се въртял като бездомно куче около думи  като любов, , и тъга и си размишлявал върху тях.
Предполагам ще ги хвърли в камината, не разбирайки,че част от душата  ми е останала там. Мен отдавна няма да ме има, за да повторя думите на един химик-„О, Менделеев с теб поезията гори и да добавя с болка- и прозата дори.
 Вероятно историята може да се развие  по друг начин. Мислейки си , че тези неща са много стари ще реши да ги занесе на някой, който разбира  от стари чувства и писания, а той да реши да ги публикува.
Ама  както е казала Айшето от вица-„А дано ама надали”

*   *   *

                                                                          Веднъж  в цъфналата ръж,
                                                                            девойка целунала мъж
                                                                                                   и то неведнъж.
                                                                         После с ръце и тяло
                                                                           поомачкали цъфналата ръж
                                                                       и тя не видяла любов такава
                                                                                          поизправила снага
                                                                                          полегналата ръж.
                                                               Но комбайн отнейде появил  се
                                                                  и ожънал цъфналата ръж

Read Full Post »

Чобан Делилъжев*

Чобан Делилъжев крачеше нервно из обширният си кабинет. Причината за това му нервно състояние, бяха група негови съселяни. Водени от нуждата и недоимъка бяха дошли при него като последна инстанция. Молеха го да помогне с връзки и най – вече с финансови средства, та да може в родното му място да имат някакво препитание.
След като вежливи им отказа всякаква помощ, те го обвиниха, че е забравил откъде е и как му е тръгнала кариерата.
Те, те ли ще ми кажат си мислеше Чобан, аз който съм почетен председател на СОПА ** и  шеф на ПФ*** „Земеделие” и т.н.
За тях, приказката за лъжливото овчарче завършваше с тривиалният край.
Само, че неговата започваше оттам.
Преди години, когато  ядосаните овчари го оставиха на баира над селото с част от оцелялото му стадо. Замислен и отчаян той седна на един камък. В един момент чу странене глас, повдигна глава и видя че вълкът който му беше задигнал няколко овце му говори. Чобан дори не успя да се учуди след като асимилира казаното от вълка.
– Слушай,виждам че си разтропано хлапе, не ти пука когато ти изнася на теб- лъжеш и правиш всичко възможно да извлечеш полза от всякаква ситуация. Знаеш ли аз имам един другар от глутницата във фонд „ Земеделие”. То май колегите му се оказаха по – големи вълци и от него, та още не са забелязали, че е по – различен от тях.
Ето какво ти предлагам – правим едно СД „Овце – ВЧ”. Ти ще продължиш да си пасеш това, което е останало от стадото ти. Аз ще идвам на 2-3 месеца, ти ще ми даваш една овца, а друга ще продадеш.На другия ден отиваш при моя другар във фонда и подаваш заявление за помощ,като пишеш, че съм ти отмъкнал и двете добичета.
Така започна неговата приказка, от висене  там опозна всички служители. Понеже повечето от тях бяха членове на ДСВ.**** Той с неговите качества бавно и по- лека започна да се издига и успя дори да им стане шеф.
Както си крачеше замислен, ритна без да иска  една голяма рамка, на която стъклото беше толкова мръсно.
Заинтригуван Чобан намери отнякъде парцал и започна да трие. Учуди се като видя под изчистеното стъкло детският си ямурлук и овчарската си свирка.
Но уви  сърцето му  не трепна.

* Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна

**СОПА- Сдружение на овцевъдите и пастирите на агнета
***ПФ –Приказен  фонд
****ДСВ –Движение  на свинарите -велможи

Read Full Post »

Как не се сетих

А бе, как не се сетих досега
Да следя кой как се обръща към мен. Ако ми беше дошъл акъла навреме, сега като онази, как се казваше музикантката. Май Харуми Албенян ѝ беше името. Ако се бях усетил навреме като нея, днес щях да бъда герой в публикациите на местните вестници. А и не само на тях.
Примерно можех да подам иск срещу Даскала, че ме нарича момче. Нищо, че косата ми е бяла и имам голяма дъщеря. Това би трябвало да му говори, че отдавна не съм девствен.
Ето тук в мен напира един филологически въпрос.-Дама,която още не е съгрешила се нарича мома. А мъж как се нарича? Но да се върнем на темата-значи творческото братство ще се раздели на две. Едни ще са за мен, а други не.
Стояна ще напише две-три стихотворения в които ще твърди, че дявола и бога са виновни за нашата биологично –съдебна сага. Димитрина ще отсече, че всичко идва от любов, макар и да налее вода в съвсем друга мелница. Петрина ще обвини извън земните и всички останали цивилизации за случващото се. Гошо ще напише еретично –еротичен разказ или поема.
Съответно от скандала всички ще имат полза. На Тошко и Недко тиража на вестниците им ще се вдигне. Другите ще разберат за Стояна, Димитрина, Петрина, Гошо и мен. Така ще се издигнем в очите на малкото останали, които четат вестници в града. Като се поразчуе за нас може да пожелаят да ни прочетат и да се заинтересуват дали сме писали и други неща.
Някой беше казал, че скандала продава. Затова спирам дотук и излизам да търся някой на който да вдигна скандал и той да горазнесе из целият град.
Така и не намерих такъв, даже и до съда не стигнах. Спрях се в близкото бистро, където с даскала вместо да вдигаме скандали дигаме чашите за наздравици и редим благи приказки.
Ех, какво да се прави явно ще си остана един от малкото световно известни, ама какво говоря да кажем европейско известни писатели, за който са чували само местните събратя по перо.
14.02.2015

Read Full Post »

Тиранти

Преди доста време Теньо Гогов написа песента „Трима музиканти” и мисля, че даже я изпя с Ивена.
За тези, които са я позабравили ще припомня припева й:
„Трима музиканти-канти
само по тиранти-ранти
свирят в ресторанти-ранти” и т.н.
Е, те точно този припев ме хвърли в размисъл. Ако са само по тиранти, аджеба къде ще го защипят този асексоар. Сещам се само за едно място, обаче никак не мога да си представя колко много ще боли. Второ, какво точно ще поддържат тирантите, че да не падне.
Замислен по този въпрос, пред погледа ми попадна снимка на туристка и тя само по тиранти. Тук вече въображението и логиката ми съвсем отказаха. Не се сещат нито къде могат да се закопчеят, нито пък какво трябва да крепят че да не падне. Може би журналистите неправилно са превели  текста. Може би дамата не е по тиранти, а по миниреплика на прочутият бански на Борат. Ако съм прав,то всичко си идва на мястото,ама какво говоря то си си е точно на мястото.

Read Full Post »

Старият учител

Чувстваше се толкова стар. Вече не помнеше от кога е жив. Живота си също почти не помнеше. Понякога му се струваше, че е по-стар и от Метусалем.
Така се случи, че жена му и децата си отидоха преди него. Оттогава за стария учител остана едно единствено утешение – да обсъжда с приятели на чашка винце местните хора, изкушени от поезията и словото. Е, дали обсъждаха написаното от тях, или стореното, е друга тема. Това се случваше в близкото бистро.
Понякога за миг си спомняше части от миналото, обикновено когато хора на средна възраст го поздравяваха почтително или когато поучаваше децата пред къщата си. Тогава пред очите му оживяваше една пожълтяла снимка, която висеше в стаята му. На нея беше запечатан един млад и строен мъж, стоящ пред група деца, които го гледат с уважение. Имаше и други снимки, на някои от тях беше с красива млада жена, на други някакви деца го прегръщаха с обич.
В един от последните дни на сиромашкото лято, след като си пийна задължителните една –две чашки в компанията на приятелите, си тръгна към домa. Отвори външната врата и тръгна към къщата си. Изведнъж се поспря. Дали от изпитото винце, от приятния разговор с приятелите, или от оскъдните есенни лъчи, но натъркалялите се пъпчиви тикви в градината му заприличаха на деца. Спомените му почнаха да се завръщат и реши да им ги разкаже. Намери някаква точилка и започна да преподава на притихналите тикви урока на своя живот.
Приятелите му така го и намериха – щастливо усмихнат, с точилка в ръце. Дори птичките, накацали върху тиквите, не помръдваха, сякаш чакаха урока на стария учител да продължи.

Read Full Post »

Older Posts »