Feeds:
Публикации
Коментари

Паякът

Беше толкова самотен и объркан, дори близките му не можеха да го разберат, дори и не искаха. Не че ги имаше много, много.
В това състояние бе доста  време, докато не установи  че в интересни разговори и разходки  забравя за проблемите си. Тогава се кръсти на шега с името на горепосоченото насекомо.
Също като него сядаше на някоя маса  и чакаше жертвите си. За разлика от него той не се хранеше с тях, а със спомените им и разговорите които водеха с него. Когато забележеше някоя подходяща „ жертва” очите и лицето му светваха
предвкусвайки интересният разговор.
За него можеше да се каже, че беше ерудицията му беше доста голяма. Знаеше, че в малкият град това не е качество което се цени. Това, че го смятаха  не съвсем наред му помагаше, отколкото да му пречи. С чиста съвест можеше да казва на хората какво мисли за тях. Изслушваха го с усмивка, макар истината която излизаше от устата му да им горчеше като пелин, а съмнението им че е прав им действаше по зле и от отрова……

Advertisements

Тази история  започва много години след като Пепеляшка се оженилa за принца. Обичащите приказки вероятно си спомнят, че краят гласеше: „ Те се ожениха, живяха дълго и щастливо й им се народиха много деца.”
Точно на някой от наследниците им му хрумнало да направят тиквата-национален символ. (Без да си кривим душата,той
също приличал в лицето на горе написаният плод, а и главата му била пълна с идеи като тиква със семки.)
Как точно се зародила тази идея и аз не знам.
Мисля си, че докато приказоимащите ходели от бал на бал на прее*аното население му дошло доста нанагорно.
Трябва да признаем, че освен семки  в главата на принца понякога в нея са пръквала и някоя добра идея. Сетил се, че когато напрежението се нагнети, трябва по някакъв начин да се изпусне. Мислил, мислил и го измислил. Решил да обяви тиквата за национален символ в чест на пра пра родителите си. Още от времето на Нерон се знае-Хляб и зрелища за народа, ако няма хляб то и зрелищата са достатъчни. Като видели, че това проработило, братята му настояли да  обявят празненствата в нейна чест за официален празнк на страната.
От тогава в СП се уважават най много хората, които имат вместо бръбари в главата семки. Сега дали в тях има ядки.
Учените окрилени от идеите  на принцовете дори успели да създадат сорт –говореща тиква.
Най – големият проблем не бил, че когато я сложиш да я печеш протестирала, че й се нарушават тиквените права. А че бавно и полека говорещите тикви успели да се издигнат до върховете на властта.

*Всякакви прилики с действителни страни и събития е абсолютно случайна

Масата

Тиха и самотна е масата „ Под дървото „
Върху нея няма чаши и мезета, а около нея онези странни хора, които спорех с жар- що е дактил, ударена сричка и трябва ли да има логика в поезията.
Дори котката която ги слушаше отгоре между две дробчета,които онзи странен човек и подхвърляше с обич, се пресели нанякъде.
Масата събираше само прах. Ох, как тя само копнееше някой от онази странна компания, да запише с пръст върху нея някоя внезапно осенила го мисъл. Масата живееше само със спомените,за хората с главно Ч*,които имаха честта да са около нея.
Спомняше си за нисичкият стар човек с очила, който на пръв поглед приличаше на скандалджия, но като го опознаеш разбираш че всичко е било защитна обвивка от останалият свят. Сега може би е в друго кафене, под друго дърво на един булевард в един друг град. Припомняше си и двете дами, които споделяха рецепти за плетки и баници.
Чувство за топлина и тъга я обливаше като си спомняше за поръчаните топли питки и внезапно избликнали от душата стихове на някои дами.
Помнеше и онзи мъж, който поливаше кебапчетата с чай,вместо с бира.
Тя беше само обикновена дървена маса, откъде да знае:
Че той от няколко месеца се грижи за цветята в Рая.
Че една от поетесите лети върху крилата на любовта ( е верно,че бяха на самолет, но все пак са крила) към Англия, то и любовта й беше към внуче, но все си е любов.
Масата, понякога  имаше чувството, че е направена от татко Карло от материала,който е хартисал от направата на Арлекино.**
Тя имаше едно единствено желание,когато хората си поръчат сърчица,някое от тях да се търкулне и да се завре в отвора оставен от някой чвор.
Но уви в менюто на заведението не предлагаха този артикул.

*Човек
**от песента на Емил Димитров

Рожден ден

                                                                                                                                малък очерк

Ето пак дойде декември. Вдигаме наздравици със съпругата ми, вече не помня от колко години. С пожелания да ни е жива, здрава и с много късмет и любов рожденичката.
Ама както викаше бай Петко  Бочаров, винаги  има едно „Но”. В смисъл, че рожденичката ни е доста далеч от нас. Пращаме й думи, емотикони и всякакви други измислици,които трябва да заменят целувките,прегръдките и обичта ни. Да, ама не е същото, в душата ти се усеща една празнина.
Казват,че само майчиното сърце можело да го почувства. Но аз като баща мога да кажа, че не е точно така. Не само чувствата тежат  в бащиното сърце, а и това че не се знае дали ще дочака виновника за тези трепети, за да му честити лично  да го нацелува, да го напрегръща  и да  изтрие скришно  сълзите, потекли издайнически от очите му.
И сърцето му тежи ли, тежи ли- от мисли, чувства и притеснения дори….
…Доколкото си спомням само Серджио Алджани в разказа си „Онирофилм” успял да изпрати чувства,но това е фантастика, а ние не живеем в нея уви….

* * *

Как  хочу быть крестиком между твоих грудей!
Но глаза твои меня не заметили….

ХАЛАндия

На триото в ХАЛАндия

Минаха тридесет години от оня ден, в който Бялата Змеица и Змей-Горянин решиха да живеят в една пещера и да плащат и псуват една и съща сметка за вода и телефон. Ток не им трябваше, защото имаха огън в излишък.
Бяха си почти същите, като едно време,  е почти…
Змей- Горянин беше качил някое и друго килце върху атлетичната си фигура и сега летеше като понатежал майски бръмбар. А жена му –Бялата Змеица беше на другият полюс. Когато летеше срещу насрещен вятър, отстрани изглеждаше като някакъв странен хеликоптер,който стои на  едно място.
Малката им  Хала, която вече не е толкова малка успя да  обиколи всички страни в Змейландия, а даже и да отскочи до и до някой и друг континент. След успешно взетата бакалавърска степен, тя реши да се установи в ХАЛАндия   за да учи „Икономика на ХАЛИте”
В университета попадна на сродни души, е не чак толкова сродни,защото когато решиха да живеят в една пещера,понякога се случваше да се посдърпат. Тогава  в пещерата хвърчеше такъв огън и жупел,че се налагаше  да я обзавеждат два- три пъти в годината наново.
След като всеки от тях си намери отделна пещера, нещата по улегнаха  и започнаха  да излизат на чаша вино в близките бистра, за да си поговорят.
ХАЛАндия  беше една от най- населените и добри страни за живеене на хора и змейове в Змейландия. Забързаните клиенти на бистрата, не забелязваха че тримата са много  по – различни от тях.
За  Халата на Змей- Горянин знаете вече доста, За другите две и аз не знам много. Само това, че ХАЛАмар е  първият Змей-вегетарианец , а дали се храни само със златни ябълки  или и с други растения покрити с благородни метали- не знам.
ЛАМЪрия е от най –северните части на Змейландия и май е първата руса и синеока Хала.

Засега толкова,когато науча нещо по- вече, вие първи ще разберете

*ютеница

След  две бурканчета пернишка лютеница, аз съм напълно спокоен. Комисията за Шашкане  на Потребителите(КШП), доказа че в нея освен олеамид  има и винкел на прах. Последното се е оказало толкова силен афродизиак,  че дори ако срещнеш Кончита Вурст  или брадатата жена не ти се вдига само настроението.
Седя и гледам ту телевизора, ту през прозореца за да сверя чутото през първото и видяното през второто. Те тук ми иде да възкликна като професор Вучков: „ Гледам и не вярвам на ушите си.” Аз  прогнозата за времето ли гледам или римейк на филма „След утрешният ден”
А и както се казваше в един виц:
„ Две баби седят и гледат как вали сняг на парцали през прозореца.Първата вика на другата:
– Глей ма, как го е забелило, дебел ще го намаа.
Д:  Ще го намаа и ша омекне.
П:  „И ше се разшляка.
Та и аз се питам, след като ще се разшляка що беше туй бучене.
А и журналистите всяка сутрин вадите скелети от гардероба и шашкате населението , а после  го приканвате да се усмихва и да бъде позитивно настроено. Ако не може да устоите на порива си да шашкате народа,правете го малко по индийски, като сцена в техен екшън.
Наемният убиец отива при жертвата си и ѝ  казва:
-Дошъл съм да те убия, но първо аз и моите дванадесет слона ще ти по танцуваме.
Хайде, че срещнах  „Пилето” Райна, пък освен настроението  не ми се вдигна нищо друго
Затова ще ида до магазина, че да си взема още два буркана „Пернишка *ютеница” , само се чудя с какво ли питие ще върви. А след питиетата идват танците, макар че поканата да друснем едно хорце придоби вече съвсем друг смисъл.