Feeds:
Публикации
Коментари

Газелата

                                                                                                                На  Т.
 В големите ѝ кафяви очи прозираше с тъга. От време на време някоя непослушна сълза се търкулваше по муцунката ѝ .
Причината ѝ за това състояние беше загубата на най – добрата ѝ приятелка. Уви, най накрая тя загуби борбата с най – безпощадният ловец в цялата савана. Две – три години успяваше да му се изплъзне с цената на леки наранявания. Но това ѝ се отрази на силите, вече не беше толкова бърза.
От три – четири месеца приятелката ѝ беше във вечните пасища, където няма хищници и ловци.
Нашата героиня си спомняше общите разходки, безобидни
разговори. Първите ѝ им любовни трепети, обсъжданията на самците от стадото им.Понякога, когато бяха особено игривиблизки до техният.  хвърляха погледи и към самците от други видове, Сети се и за един по особен случай. Както се разхождаха очите на приятелката ѝ бяха привлечени от парче вестник. Приятелката стъпи с елегантното си копито върху него и ѝ каза:
-Не знам какво пише в него но усещам с цялата си душа и сърце,че много искам да ти го кажа.
Така залисани в разговори, разходки и други газелски работи.Тя не успя да ѝ каже да не тъжи за нея , да си  спомня само най хубавите им дни.
Може би и при газелите, както при хората важи правилото че в стадото не се говори за най безпощадният ловец.
А, а какво пишело във вестника ли?  Ето това:

„ Когато си отида, за мене не тъжи.
За миговете ни чудесни си спомни!
Не плачи,а с очите си кафяви напред
погледни
Запомни, че има още път пред  тебе
осеян с разнолики дни.
И ще ти трябва дух  и сила за да го
изминеш ти!

Реклами

То е ясно,че  е невъзможно да опиша  всички посетители на клуб „СС”, затова ще започна от тези който са ми най – трудни.
Ще започна със Зидарят и Инженерката. Не знам защо, но като ги видя правя асоциация  с песничката от „ Алиса”.
Макар и двамата да наблягаха повече на питиетата. Мисля си, че така опитваха да удавят проблемите си или пък самотата. Най много Зидарят да изневери с две- три яйца на каничката си с вино. Защото според неговите думи към 20 часа имал видеомост с Виена, с някаква си примадона.
Инженерката пиеше мълчаливо, явно преживяйки и премисляйки нещата които я бяха довели в Клуба.
Вечерта не минаваше и без „Пинокио”, той се изживяваше като таласъма на  „Самотни сърца” и на фабриката където изкарваше насъщният си. О,опс имах предвид талисмана.
Влизайки, от вратата почваше да говори на висок глас като си въобразяваше че това което е казал е страшно интересно и на останалите. Дори се опитваше да накара останалите да мълчат, докато той говори. Явно не разбираше че е интересен най много на двама – трима човека.
За доктор Тулуз – Лотрек вече е ставало дума. Почти винаги усмихнат, въпреки  че живота вместо лимонада му беше сервирал горчив пелин. Радваше се на живота и доколкото му беше възможно и не обръщаше внимание на елементарните  неудобства  възникващи в досадното и скучно ежедневие.

  • Всяка прилика с действителни лица и събития е абсолютна случайна

Островът на драконите

Антиколедно, за всички  които не обичат Коледа, а не Рождество Христово  

Как назло на острове нет календаря,

Ребятня и взрослые пропадают зря.

Ребятня и взрослые пропадают зря,

На проклятом острове нет календаря.

 

По такому случаю с ночи до зари

Плачут невезучие люди-дикари

И рыдают, бедные, и клянут беду

В день какой неведомо, в никаком году.

Змей – Горянин опа бившият, а сега настоящо гущерче отвори очи. Не  знаеше дали това което беше видял и го беше изпълнило с противоречиви чувства – тъга, обич, любов и мъка беше се случило наистина .При рядкото си общуване с останалите обитатели на острова разбра  и че те сънуват като него подобни неща.
  Най – старият обитател  там, вероятно и по тази причина смятан за най – мъдър предполагаше че сънуват откъслеци от предишните си животи.
БЗГ* долови от транзистора на един турист музика,която го накара да настръхне и да се изпълни с отвращение. Запълзя за да се отдалечи  и без да иска се покачи върху една забравена страница от календар. Видя, че там е написано  нещо с червено и отбелязано с някакви символи.
Нещо му подсказваше че музиката и страницата от календара са свързани и са причина за отвратителното му настроение (не, че през останалите дни подскачаше от радост и енергия).
Бегло в малката му глава се мярнаха онова голямо „чудовище „към което изпитваше уважение и любов и малката Хала, която го беше пернала  ала той и към нея не изпитваше омраза, а ако на гущерите сърцата бяха
по –големи би казал, че я обича  с някаква бащинска обич.

Ако се чудите какво е било написано на забравената страница  от календара то е  25. 12. 201….. година

  • БЗГ- бившият Змей – Горянин

Господин Съветника

                   

Той доста се различаваше от останалите пациенти, оопс извинете исках да кажа клиенти на „Самотни Сърца”. Навикът му беше останал от годините, когато живееше съвсем наблизо.
Между другото произвището – г – н Съветника му беше останало от едни наскоро преминали избори.
Неговата маса за разлика от на другите клиенти винаги беше пълна с дами, интелигенти и не чак толкова. Може би  е разполагал с обаяние и емпатия. Вероятно и хуманитарното му образование също му е било от полза, за да не оставя без внимание заоблените форми на нежния пол. Говореше се под сурдинка, че любимото му хоби било  бодиарта. За съжаление досега никой не беше виждал творбите му освен „платната” му. Да и никой не знаеше с какво точно ги рисува.
Трябва да споменем и това, че масата му я красяха минимум 2-3 дами.
Както се казва животът е непредвидим,макар и рядко в клуба се случваше да се намерят две сърца, които да бият в синхрон,нищо че  вероятността да  се загубят хич не беше малка….

СТРАННИЯТ

Всяка вечер може да го видите в „Клуба”. Седнал на маса, от която се вижда цялото помещение и почти винаги сам.
Когато реши слиза и сяда до д-р Тулуз- Лотрек.Но в този разказ става въпрос за съвсем други неща. Понякога нашият герой си мислеше, че не е за този свят. Случваше се да не разбира сам себе си и как да иска да го разбират другите, като той сам не беше наясно със себе си. Докато отпиваше от чашата си с разредено Розе се случваше умът и въображението му да сервират  сцени, в които той се чувстваше като статист във пародия на филм на ужасите.
Виждаше се в някакво странно заведение, на масите на клиентите бяха сервирани биещи сърца,дишащи дробове и всякакви други органи от човешкото тяло. Всяка поръчка се изпълняваше от трима, които приличаха по вече на месари или хирурзи с окървавените си престилки .
Понякога избухваха скандали, от толкова много поръчки,нямаше как да не стават обърквания. За някой сцените могат да изглеждат и плашещи, ала истината беше съвсем друга това беше единственият ресторант в галактиката,където клиентът можеше да си поръча и замени болен орган със здрав. Клиентите лежаха на избраната си маса и чакаха триумвирата да си свърши работата.
Когато всичко приключеше в първата зала добре след известно време клиентите бяха въвеждани в друга зала,където настроението беше на макс.
Странникът, шашнат как изведнъж се е намерил съвсем на друго място, изведнъж чу до ухото си любезен глас:
– Господине, ще желаете ли порция сърчица?
Преди още да се опомни отговора се изплъзна сам от устатата му:
– Да , но само едно и със  здрава лява камера. Изведнъж се чу някакъв пиукащ звук и усети че ръката му изтръпнала и то много. Стисна очи по навик и след това с мъка ги отвори.
Озари го мека зелена светлина, видя пред себе си цифрите  3`33. Е, каза си той –поне  не е часът на дявола.

Санитарят

За разлика от многото набедени и хвалещи се любовници в града, той можеше с право да каже че е пипал най –много  женски гърди в града и „ най- милото „ им както се изразяваха напоследък набедените журналисти.
Заради естеството на работата му много хора го гледаха със страх или с зле прикрито презрение.
Но както се казва животът винаги завършва по един и същи начин. Тогава близките на  заминалият си от този свят го гледаха с очакване да им помогне да се разделят с по-малко болка и достойнство  с отпътувалият към „ райските селения”
Но нека да кажем и няколко думи за нашия герой. Заради естеството на работата си се чувстваше самотен. По природа беше весел човек, обичаше компаниите  ако бяха с жени им се радваше по вече.
Понякога успяваше да си тръгне с някоя престрашила се дама, ала познатите му как да го попитат  – „ Е как беше „умря” ли от кеф ?    Е скоро „ мряло” ти  нещо по – така в ръцете?
Говореше много бързо, но като му свикнеш , разбираш че е добър и начетен събеседник.
Единствено когато го попиташ дали  е свикнал с последната гостенка в живота ни, замълчава вдига чашата си и отпивайки почва да говори на друга тема…..

Писмо от едно коте

разказ

Здравейте, аз съм просто едно коте, от породата „Улична превъзходна”,  т. е. бях.  Сега съм само душа, атоми и спомени, реещи се из вселената. Сега ще кажете, че само хората имат душа, но да знаете, че не сте прави. Аз все още помня моите стопани. Сигурна съм и че те все още си спомнят с обич за мен. Предполагам,  че стопанинът ми като мине покрай тази местност, където ме оставиха за последния ми път, усеща чувство на обич и тъга. Понякога ми се поскарваше, но все пак аз бях котка и усещах с малкото си сърце колко много ме обича. Съпругата  му също не остава безразлична – види ли същество от моя вид, което да прилича на мен й се насълзяват очите.
Дори дъщеря им, която аз възприемах като сестра и малко по-странно същество от моя вид, скоро им прати снимки от ХАЛАндия, където моя посестрима работи в едно кафене и е звезда там. Дори на всяка чаша има нейния силует. Сега се сещам, че и в мен имаше нещо аристократично. От стопаните си знаех, че баба ми е сиамска принцеса, а баща ми е вероятно непризнат принц.
Знам също, че стопанинът ми е бил снощи на културен живот. Известно ми е, че не обича да говори много, а повече да слуша. Там стана дума, че тук никога не е имало аристокрация. Мога да кажа, че това хич не е вярно. Щом при нас животните има – не може при хората да няма дори само и да е духовна.
Друг е въпросът, че при тия ширини стърчиш ли  малко по- високо от останалите, кандидати бол да те смъкнат на тяхното равнище, че и по- ниско. Известно ми е и това, че отдавна търси един разказ , в който маймуна става обект на желание в очите на дамите заради екзотичния си вид и далечния си произход.  Напълно е възможно и други неща да знам, защото отгоре се вижда по- добре, но нека да ги оставим за по -късно.

 

С любов: Гугита фон Блек