Feeds:
Публикации
Коментари

                  Той  отдавна не е клиент на  „Клуба.” Незнайно защо се беше разсърдил на бистрото. Ала винаги , когато минаваше  покрай него яхнал скутера си „ а ла Чубриков” поглеждаше под око  дали Доктора и „ Странният” са там.
И той като Доктора беше опитал жилото и по малко от меда на живота. По тази причина беше сърдит почти на  целият свят.
Дали след като опита съвсем малко от меда, забрави за хората които му се притичваха на помощ. Най – вече се сърдеше да не би някой да го нарече  Общински съветник, но не мога да го съдя.
Както е казано в библията – „Който е безгрешен, да хвърли първият камък по грешниците.

Реклами

Небето плаче….

от сутринта. Не знам дали заради  известни или многото неизвестни личности, които са се преселили в един  по красив и справедлив свят.
„ Лицето” му е тъжно сиво, като на хората които наблюдават дъжда през прозорците си.
Може би те се чувстват затворени от предразсъдъците и спомените си които им навява времето. За съжаление времето все някога ще се оправи, но спомените и нещата които са им набивани с години в главите им ще останат независимо от него.

Уморих се толкова години да чакам щастието. Уви не дойде – довтаса брат му със свитата си – болести, старини, депресия и т. н. То и никой не може да ти даде определение за щастие.
Не знам, може щастието да ми е било тук и аз да не съм забелязал. И то да си е тръгнало обидено.Вероятно ако живота ти тече в прозаично русло и нямаш никакви проблеми с близки, приятели и здраве, би трябвало да си щастлив. Но като всяко човешко същество ти искаш още и още.
Твърдят, че щастието било симбиоза между добро здраве и слаба памет. А при мен е обратното. Прав е този, който е казал че познанието ражда тъга. А тя какво ражда когато не си сам – не знам.

Чичо, вуйчо

Това не са само названия на близки роднини, а чувства спомени, обич  и някои безобидни им странности .
Но в детските ми очи – изглеждаха най добрите ми роднини.
Винаги съм желал да бъда като тях. За съжаление не успях, дали времето или характерът ми са причина за това – не знам.
Те се отнасяха с такава любов към мен, а аз не мога да твърдя че съм се отнасял така към племенничките ми.
Обичам ги и сега, но по свой си начин. Просто не обичам да го показвам.
То сега и времето е друго – първи братовчеди не само  че не се познават, но не знаят и че са такива. Ако случайно намериш телефона на някой и му звъннеш много е вероятно да не ти отговори.
Не знам роднинските връзки дали вече не са на почит или пък животът стана много скъп. Може би не им се разваля режима, който са изградили с годините. Възможно е да от новото време, както съм казал на друго място:
„Вече  няма приятели, а само интереси” а може би трябва да добавим и роднините към тях ?

25. 04. 2019 г.

Газелата

                                                                                                                На  Т.
 В големите ѝ кафяви очи прозираше с тъга. От време на време някоя непослушна сълза се търкулваше по муцунката ѝ .
Причината ѝ за това състояние беше загубата на най – добрата ѝ приятелка. Уви, най накрая тя загуби борбата с най – безпощадният ловец в цялата савана. Две – три години успяваше да му се изплъзне с цената на леки наранявания. Но това ѝ се отрази на силите, вече не беше толкова бърза.
От три – четири месеца приятелката ѝ беше във вечните пасища, където няма хищници и ловци.
Нашата героиня си спомняше общите разходки, безобидни
разговори. Първите ѝ им любовни трепети, обсъжданията на самците от стадото им.Понякога, когато бяха особено игривиблизки до техният.  хвърляха погледи и към самците от други видове, Сети се и за един по особен случай. Както се разхождаха очите на приятелката ѝ бяха привлечени от парче вестник. Приятелката стъпи с елегантното си копито върху него и ѝ каза:
-Не знам какво пише в него но усещам с цялата си душа и сърце,че много искам да ти го кажа.
Така залисани в разговори, разходки и други газелски работи.Тя не успя да ѝ каже да не тъжи за нея , да си  спомня само най хубавите им дни.
Може би и при газелите, както при хората важи правилото че в стадото не се говори за най безпощадният ловец.
А, а какво пишело във вестника ли?  Ето това:

„ Когато си отида, за мене не тъжи.
За миговете ни чудесни си спомни!
Не плачи,а с очите си кафяви напред
погледни
Запомни, че има още път пред  тебе
осеян с разнолики дни.
И ще ти трябва дух  и сила за да го
изминеш ти!

То е ясно,че  е невъзможно да опиша  всички посетители на клуб „СС”, затова ще започна от тези който са ми най – трудни.
Ще започна със Зидарят и Инженерката. Не знам защо, но като ги видя правя асоциация  с песничката от „ Алиса”.
Макар и двамата да наблягаха повече на питиетата. Мисля си, че така опитваха да удавят проблемите си или пък самотата. Най много Зидарят да изневери с две- три яйца на каничката си с вино. Защото според неговите думи към 20 часа имал видеомост с Виена, с някаква си примадона.
Инженерката пиеше мълчаливо, явно преживяйки и премисляйки нещата които я бяха довели в Клуба.
Вечерта не минаваше и без „Пинокио”, той се изживяваше като таласъма на  „Самотни сърца” и на фабриката където изкарваше насъщният си. О,опс имах предвид талисмана.
Влизайки, от вратата почваше да говори на висок глас като си въобразяваше че това което е казал е страшно интересно и на останалите. Дори се опитваше да накара останалите да мълчат, докато той говори. Явно не разбираше че е интересен най много на двама – трима човека.
За доктор Тулуз – Лотрек вече е ставало дума. Почти винаги усмихнат, въпреки  че живота вместо лимонада му беше сервирал горчив пелин. Радваше се на живота и доколкото му беше възможно и не обръщаше внимание на елементарните  неудобства  възникващи в досадното и скучно ежедневие.

  • Всяка прилика с действителни лица и събития е абсолютна случайна

Островът на драконите

Антиколедно, за всички  които не обичат Коледа, а не Рождество Христово  

Как назло на острове нет календаря,

Ребятня и взрослые пропадают зря.

Ребятня и взрослые пропадают зря,

На проклятом острове нет календаря.

 

По такому случаю с ночи до зари

Плачут невезучие люди-дикари

И рыдают, бедные, и клянут беду

В день какой неведомо, в никаком году.

Змей – Горянин опа бившият, а сега настоящо гущерче отвори очи. Не  знаеше дали това което беше видял и го беше изпълнило с противоречиви чувства – тъга, обич, любов и мъка беше се случило наистина .При рядкото си общуване с останалите обитатели на острова разбра  и че те сънуват като него подобни неща.
  Най – старият обитател  там, вероятно и по тази причина смятан за най – мъдър предполагаше че сънуват откъслеци от предишните си животи.
БЗГ* долови от транзистора на един турист музика,която го накара да настръхне и да се изпълни с отвращение. Запълзя за да се отдалечи  и без да иска се покачи върху една забравена страница от календар. Видя, че там е написано  нещо с червено и отбелязано с някакви символи.
Нещо му подсказваше че музиката и страницата от календара са свързани и са причина за отвратителното му настроение (не, че през останалите дни подскачаше от радост и енергия).
Бегло в малката му глава се мярнаха онова голямо „чудовище „към което изпитваше уважение и любов и малката Хала, която го беше пернала  ала той и към нея не изпитваше омраза, а ако на гущерите сърцата бяха
по –големи би казал, че я обича  с някаква бащинска обич.

Ако се чудите какво е било написано на забравената страница  от календара то е  25. 12. 201….. година

  • БЗГ- бившият Змей – Горянин