Feeds:
Публикации
Коментари

*ютеница

След  две бурканчета пернишка лютеница, аз съм напълно спокоен. Комисията за Шашкане  на Потребителите(КШП), доказа че в нея освен олеамид  има и винкел на прах. Последното се е оказало толкова силен афродизиак,  че дори ако срещнеш Кончита Вурст  или брадатата жена не ти се вдига само настроението.
Седя и гледам ту телевизора, ту през прозореца за да сверя чутото през първото и видяното през второто. Те тук ми иде да възкликна като професор Вучков: „ Гледам и не вярвам на ушите си.” Аз  прогнозата за времето ли гледам или римейк на филма „След утрешният ден”
А и както се казваше в един виц:
„ Две баби седят и гледат как вали сняг на парцали през прозореца.Първата вика на другата:
– Глей ма, как го е забелило, дебел ще го намаа.
Д:  Ще го намаа и ша омекне.
П:  „И ше се разшляка.
Та и аз се питам, след като ще се разшляка що беше туй бучене.
А и журналистите всяка сутрин вадите скелети от гардероба и шашкате населението , а после  го приканвате да се усмихва и да бъде позитивно настроено. Ако не може да устоите на порива си да шашкате народа,правете го малко по индийски, като сцена в техен екшън.
Наемният убиец отива при жертвата си и ѝ  казва:
-Дошъл съм да те убия, но първо аз и моите дванадесет слона ще ти по танцуваме.
Хайде, че срещнах  „Пилето” Райна, пък освен настроението  не ми се вдигна нищо друго
Затова ще ида до магазина, че да си взема още два буркана „Пернишка *ютеница” , само се чудя с какво ли питие ще върви. А след питиетата идват танците, макар че поканата да друснем едно хорце придоби вече съвсем друг смисъл.

Далечна любов

Добре наеден и напит,
готов съм аз, за разпит,
на дами две на 1250километра
от моето сърце.
Замръзнало от студ и скреж,
могат да го размръзнат само те
с целувка по мустакатото ми
като луна лице.
Сърдито, тъжно, с усмивка странна,
а понякога и неразбран.
Знаят те, че ги обичам
с жар и плам, а аз
пред компа пак съм сам

След години….



След много години когато ще съм прах и пепел и червеите  ще са забравили, че са закусвали с мен.
  В един прекрасен ден , внукът ми или който и да е запален от лозунга”Да изчистим България за един ден” ще реши да изчисти своята клетка ( на обществото) и в някой момент ще стигне до моите папки с писания. Ще ги поодуха от праха , ще им хвърли един поглед  по диагонал. С досада ще каже-А бе мен, по твое време  не е ли имало по интересен начин  за убиване на времето, ами си се въртял като бездомно куче около думи  като любов, , и тъга и си размишлявал върху тях.
Предполагам ще ги хвърли в камината, не разбирайки,че част от душата  ми е останала там. Мен отдавна няма да ме има, за да повторя думите на един химик-„О, Менделеев с теб поезията гори и да добавя с болка- и прозата дори.
 Вероятно историята може да се развие  по друг начин. Мислейки си , че тези неща са много стари ще реши да ги занесе на някой, който разбира  от стари чувства и писания, а той да реши да ги публикува.
Ама  както е казала Айшето от вица-„А дано ама надали”

*   *   *

                                                                          Веднъж  в цъфналата ръж,
                                                                            девойка целунала мъж
                                                                                                   и то неведнъж.
                                                                         После с ръце и тяло
                                                                           поомачкали цъфналата ръж
                                                                       и тя не видяла любов такава
                                                                                          поизправила снага
                                                                                          полегналата ръж.
                                                               Но комбайн отнейде появил  се
                                                                  и ожънал цъфналата ръж

Чобан Делилъжев*

Чобан Делилъжев крачеше нервно из обширният си кабинет. Причината за това му нервно състояние, бяха група негови съселяни. Водени от нуждата и недоимъка бяха дошли при него като последна инстанция. Молеха го да помогне с връзки и най – вече с финансови средства, та да може в родното му място да имат някакво препитание.
След като вежливи им отказа всякаква помощ, те го обвиниха, че е забравил откъде е и как му е тръгнала кариерата.
Те, те ли ще ми кажат си мислеше Чобан, аз който съм почетен председател на СОПА ** и  шеф на ПФ*** „Земеделие” и т.н.
За тях, приказката за лъжливото овчарче завършваше с тривиалният край.
Само, че неговата започваше оттам.
Преди години, когато  ядосаните овчари го оставиха на баира над селото с част от оцелялото му стадо. Замислен и отчаян той седна на един камък. В един момент чу странене глас, повдигна глава и видя че вълкът който му беше задигнал няколко овце му говори. Чобан дори не успя да се учуди след като асимилира казаното от вълка.
– Слушай,виждам че си разтропано хлапе, не ти пука когато ти изнася на теб- лъжеш и правиш всичко възможно да извлечеш полза от всякаква ситуация. Знаеш ли аз имам един другар от глутницата във фонд „ Земеделие”. То май колегите му се оказаха по – големи вълци и от него, та още не са забелязали, че е по – различен от тях.
Ето какво ти предлагам – правим едно СД „Овце – ВЧ”. Ти ще продължиш да си пасеш това, което е останало от стадото ти. Аз ще идвам на 2-3 месеца, ти ще ми даваш една овца, а друга ще продадеш.На другия ден отиваш при моя другар във фонда и подаваш заявление за помощ,като пишеш, че съм ти отмъкнал и двете добичета.
Така започна неговата приказка, от висене  там опозна всички служители. Понеже повечето от тях бяха членове на ДСВ.**** Той с неговите качества бавно и по- лека започна да се издига и успя дори да им стане шеф.
Както си крачеше замислен, ритна без да иска  една голяма рамка, на която стъклото беше толкова мръсно.
Заинтригуван Чобан намери отнякъде парцал и започна да трие. Учуди се като видя под изчистеното стъкло детският си ямурлук и овчарската си свирка.
Но уви  сърцето му  не трепна.

* Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна

**СОПА- Сдружение на овцевъдите и пастирите на агнета
***ПФ –Приказен  фонд
****ДСВ –Движение  на свинарите -велможи

Отзив за представянето на втората ми книга.
Текста по долу е на доктор Дарина Петрова

 

На 12 май, 2016 оригиналният Анатоли Маринов представи своята словосбирка ЩЕ ТЕ ЧАКАМ НА ГАРА НЕВЪЗМОЖНА в Клуба на дейците на културата, Ловеч. Свикани бяхме с оригинални призовки. Чудесен спектакъл с творбите на автора, прочетени от актьора Стоян Георгиев и класическите клавирни бисери, пресъздадени от Теодора Николова. Редактор на книгата Кольо Станчевски, компютърен дизайн Донка Йорданова, превод на испански Кристина Георгиева. Издателство: Инфовижън – Ловеч

Жечо и Мечо

На Таня и Гошо

Днес ще ви разкажа за странното приятелство между тях. Да, приятелството им било странно, но и те доста се различавали от своя род.
Жечо бил с по- тъмна козина и петна и доста по – висок от останалите жирафи.
Мечо бил по- бял и по- голям (особено на ширина) от останалите кафяви мечки.
Чакай, чакай –ще попитате, ама те нямали ли си половинки. Разбира се, че са имали.
На Мечо половинката била малката Мечка,но Мече май ще ѝ приляга по-вече. Тя била пълен антипод на другарчето си. Изглеждала много по -малка от него и здраво стъпила на земята.
Мечо много обичал да пътува и да се качва на най- високите дървета, въпреки риска тънките клони на върха да се счупят от тежестта на мечтите му и от собственото му тегло.
На Жечо половинката приличала повече на грациозна и чаровна газела. Когато някои заблудени туристи се озовавали в тяхната гора и тя долавяла музиката, носеща се от автомобилите им. Копитата ѝ сами започвали да подскачат в ритъма ѝ. Унесена в танца си,сама не забелязвала как под нея се образували кръгове, квадрати и други технически очертания.
Но да се върнем на нашите герои. Жечо живеел в най- главната гора на Анагория, а Мечо малко по на изток от него.
Двамата са се срещнали на реката в Испанската гора, по – точно половинките им. За какво е бил разговорът им- не знам.
Мога да ви кажа само, че Жечо от малко жирафче му харесвали техническите загадки. Все още в Анагория се разправя случката, как като легнал да спи,луната му светела в очите и той се опитал да я угаси с главата си.
На другият ден цялото стадо с голям зор успяло да го разплете някъде към обяд.

Тези му качества след време го срещнали с чаровната и мила газела и му помогнали да основе фирма за почистване на горите в страната му.
Мечо повече приличал по характер на Мечо Пух, но без да обича толкова много мед, а и бил доста по – светъл от него. Качвал се на най- високите дървета и си задавал най –различни въпроси. Защо дъждът не гаси звездите. Защо хората като искат да обидят някого го оприличават на животно. Нищо, че никое животно не е толкова жестоко като тях.

Седя и мисля

Причината за това ми състояние е една сестра по перо. Разбрала, че пиша добре, защото съм бил двувърх или пък  на главата ми имало място за рога.
Мисля си какво ли иска да ми каже. Може би, че съм дяволски талантлив или пък че имам връзки с родата на Азазел и Велзевул. Седя и си мисля: „Дали не са ми отрязали рогата като млад, защото съм бодял наляво и надясно без да подбирам, или тепърва  ще ми никнат”.
Сега се въртя пред огледалото и се пипам ту по главата, ту отзад, за да проверя дали не ми расте и опашка. Сложил съм два чифта очила и се взирам в отражението си да не би да посинявам като нейвитата * от филма „Аватар”.
Ама то това са си бели кахъри, важното е, че не почернявам и нямам копита. Доколкото знам, досега никой не е виждал и чувал за белокос дявол със сиво-сини очи.
Спирам да пиша за да съсредоточа вниманието си  върху отражението си. Изведнъж се сетих,че някой беше споменал, че огледалото  било изобретение на дявола. Май и Бог беше споменал нещо за изображенията във своите заповеди.
*Нейви – синя хуманоидна раса с опашки от планетата Пандора