Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for the ‘Voyage au centre de la terre’ Category

Санитарят

За разлика от многото набедени и хвалещи се любовници в града, той можеше с право да каже че е пипал най –много  женски гърди в града и „ най- милото „ им както се изразяваха напоследък набедените журналисти.
Заради естеството на работата му много хора го гледаха със страх или с зле прикрито презрение.
Но както се казва животът винаги завършва по един и същи начин. Тогава близките на  заминалият си от този свят го гледаха с очакване да им помогне да се разделят с по-малко болка и достойнство  с отпътувалият към „ райските селения”
Но нека да кажем и няколко думи за нашия герой. Заради естеството на работата си се чувстваше самотен. По природа беше весел човек, обичаше компаниите  ако бяха с жени им се радваше по вече.
Понякога успяваше да си тръгне с някоя престрашила се дама, ала познатите му как да го попитат  – „ Е как беше „умря” ли от кеф ?    Е скоро „ мряло” ти  нещо по – така в ръцете?
Говореше много бързо, но като му свикнеш , разбираш че е добър и начетен събеседник.
Единствено когато го попиташ дали  е свикнал с последната гостенка в живота ни, замълчава вдига чашата си и отпивайки почва да говори на друга тема…..

Реклами

Read Full Post »

Тази история  започва много години след като Пепеляшка се оженилa за принца. Обичащите приказки вероятно си спомнят, че краят гласеше: „ Те се ожениха, живяха дълго и щастливо й им се народиха много деца.”
Точно на някой от наследниците им му хрумнало да направят тиквата-национален символ. (Без да си кривим душата,той
също приличал в лицето на горе написаният плод, а и главата му била пълна с идеи като тиква със семки.)
Как точно се зародила тази идея и аз не знам.
Мисля си, че докато приказоимащите ходели от бал на бал на прее*аното население му дошло доста нанагорно.
Трябва да признаем, че освен семки  в главата на принца понякога в нея са пръквала и някоя добра идея. Сетил се, че когато напрежението се нагнети, трябва по някакъв начин да се изпусне. Мислил, мислил и го измислил. Решил да обяви тиквата за национален символ в чест на пра пра родителите си. Още от времето на Нерон се знае-Хляб и зрелища за народа, ако няма хляб то и зрелищата са достатъчни. Като видели, че това проработило, братята му настояли да  обявят празненствата в нейна чест за официален празнк на страната.
От тогава в СП се уважават най много хората, които имат вместо бръбари в главата семки. Сега дали в тях има ядки.
Учените окрилени от идеите  на принцовете дори успели да създадат сорт –говореща тиква.
Най – големият проблем не бил, че когато я сложиш да я печеш протестирала, че й се нарушават тиквените права. А че бавно и полека говорещите тикви успели да се издигнат до върховете на властта.

*Всякакви прилики с действителни страни и събития е абсолютно случайна

Read Full Post »

Рожден ден

                                                                                                                                малък очерк

Ето пак дойде декември. Вдигаме наздравици със съпругата ми, вече не помня от колко години. С пожелания да ни е жива, здрава и с много късмет и любов рожденичката.
Ама както викаше бай Петко  Бочаров, винаги  има едно „Но”. В смисъл, че рожденичката ни е доста далеч от нас. Пращаме й думи, емотикони и всякакви други измислици,които трябва да заменят целувките,прегръдките и обичта ни. Да, ама не е същото, в душата ти се усеща една празнина.
Казват,че само майчиното сърце можело да го почувства. Но аз като баща мога да кажа, че не е точно така. Не само чувствата тежат  в бащиното сърце, а и това че не се знае дали ще дочака виновника за тези трепети, за да му честити лично  да го нацелува, да го напрегръща  и да  изтрие скришно  сълзите, потекли издайнически от очите му.
И сърцето му тежи ли, тежи ли- от мисли, чувства и притеснения дори….
…Доколкото си спомням само Серджио Алджани в разказа си „Онирофилм” успял да изпрати чувства,но това е фантастика, а ние не живеем в нея уви….

Read Full Post »

Отзив за представянето на втората ми книга.
Текста по долу е на доктор Дарина Петрова

 

На 12 май, 2016 оригиналният Анатоли Маринов представи своята словосбирка ЩЕ ТЕ ЧАКАМ НА ГАРА НЕВЪЗМОЖНА в Клуба на дейците на културата, Ловеч. Свикани бяхме с оригинални призовки. Чудесен спектакъл с творбите на автора, прочетени от актьора Стоян Георгиев и класическите клавирни бисери, пресъздадени от Теодора Николова. Редактор на книгата Кольо Станчевски, компютърен дизайн Донка Йорданова, превод на испански Кристина Георгиева. Издателство: Инфовижън – Ловеч

Read Full Post »

Причината за това ми състояние е една сестра по перо. Разбрала, че пиша добре, защото съм бил двувърх или пък  на главата ми имало място за рога.
Мисля си какво ли иска да ми каже. Може би, че съм дяволски талантлив или пък че имам връзки с родата на Азазел и Велзевул. Седя и си мисля: „Дали не са ми отрязали рогата като млад, защото съм бодял наляво и надясно без да подбирам, или тепърва  ще ми никнат”.
Сега се въртя пред огледалото и се пипам ту по главата, ту отзад, за да проверя дали не ми расте и опашка. Сложил съм два чифта очила и се взирам в отражението си да не би да посинявам като нейвитата * от филма „Аватар”.
Ама то това са си бели кахъри, важното е, че не почернявам и нямам копита. Доколкото знам, досега никой не е виждал и чувал за белокос дявол със сиво-сини очи.
Спирам да пиша за да съсредоточа вниманието си  върху отражението си. Изведнъж се сетих,че някой беше споменал, че огледалото  било изобретение на дявола. Май и Бог беше споменал нещо за изображенията във своите заповеди.
*Нейви – синя хуманоидна раса с опашки от планетата Пандора

Read Full Post »

ТАНГО
Танцуваме ли, танцуваме ли. Носим се в ритъма на страстно танго-едно напред, две назад. Сложила си лапичките си през кръста ми, а аз ръцете си на раменете ти ( ако котките имат рамене. ) Ако ни беше съзрял някой” гларус” би се изразил така за част от крайниците ти-френско бедро,приятно окосмено( в черно-бяло).
Tанцуваме ли, танцувваме ли- макар че е приятно, вече се чувствам страшно изморен. Моля те да спрем, но ти танцуваш така сякаш това е последният ти танц.
Събуждам се, плувнал в пот, прег ърнал чаршафа и разбирам, че наистина те няма. За тебе напомнят само черно- белите косми по него и по мен и следите от лапичките ти по белия теракот.
18.06.2015

ВРАТИ

Да, знам какво ще си кажете. Едва ли ще може да се прочете нещо интересно след такова тривиално заглавие. За самите тях сте прави, но какво може да ви очаква след една затворена или отворена врата е друго нещо. Възможно е да ви очакват обич, любов, тъга, съжаление и всякакви други чувства. За мен е така, а за вас не мога да кажа.
Наближа ли входната врата на жилището си, все още очаквам да чуя неповторимото „Мяу” на косматата ни спътница в живота ни. То беше изпълнено с укор, обич и облекчение че се завръщаме при нея от нашите си човешки работи и тя вече няма да е сама. Зърна ли вратите на терасата, че са затворени се стряскам.Тичам да ги отворя и очаквам да видя купичките ѝ с храна и вода. Но уви терасата е толкова празна и широка без тях.
Вратите в нас все още са само притворени,като се надяваме, че духът ти е все още тук, както ние сме теб в мислите си.
Откъде да знаем, че такова малко Животинче може да остави такава голяма празнина в неголемият ни апартамент и душите ни.
Заповядай, моя малка красавице – вратите ни са все още притворени и те очакват.
За съжаление през тях минават само спомени, чувства и обич към теб.
21.10 2015

Read Full Post »

О, живот, живот злочест.
Защо не ни оставяш, от теб
да си тръгнем прави и с чест?
От грижи заприличваме на
уморени въпросителни.
Не може ли линията своя
да прекъснеш докато все още
приличаме на обърнати удивителни!
но уви ни един език или граматика
няма такива знаци завършителни.
09.06.2015

Read Full Post »

Older Posts »