Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for the ‘Voyage au centre de la terre’ Category

от сутринта. Не знам дали заради  известни или многото неизвестни личности, които са се преселили в един  по красив и справедлив свят.
„ Лицето” му е тъжно сиво, като на хората които наблюдават дъжда през прозорците си.
Може би те се чувстват затворени от предразсъдъците и спомените си които им навява времето. За съжаление времето все някога ще се оправи, но спомените и нещата които са им набивани с години в главите им ще останат независимо от него.

Реклами

Read Full Post »

Уморих се толкова години да чакам щастието. Уви не дойде – довтаса брат му със свитата си – болести, старини, депресия и т. н. То и никой не може да ти даде определение за щастие.
Не знам, може щастието да ми е било тук и аз да не съм забелязал. И то да си е тръгнало обидено.Вероятно ако живота ти тече в прозаично русло и нямаш никакви проблеми с близки, приятели и здраве, би трябвало да си щастлив. Но като всяко човешко същество ти искаш още и още.
Твърдят, че щастието било симбиоза между добро здраве и слаба памет. А при мен е обратното. Прав е този, който е казал че познанието ражда тъга. А тя какво ражда когато не си сам – не знам.

Read Full Post »

Антиколедно, за всички  които не обичат Коледа, а не Рождество Христово  

Как назло на острове нет календаря,

Ребятня и взрослые пропадают зря.

Ребятня и взрослые пропадают зря,

На проклятом острове нет календаря.

 

По такому случаю с ночи до зари

Плачут невезучие люди-дикари

И рыдают, бедные, и клянут беду

В день какой неведомо, в никаком году.

Змей – Горянин опа бившият, а сега настоящо гущерче отвори очи. Не  знаеше дали това което беше видял и го беше изпълнило с противоречиви чувства – тъга, обич, любов и мъка беше се случило наистина .При рядкото си общуване с останалите обитатели на острова разбра  и че те сънуват като него подобни неща.
  Най – старият обитател  там, вероятно и по тази причина смятан за най – мъдър предполагаше че сънуват откъслеци от предишните си животи.
БЗГ* долови от транзистора на един турист музика,която го накара да настръхне и да се изпълни с отвращение. Запълзя за да се отдалечи  и без да иска се покачи върху една забравена страница от календар. Видя, че там е написано  нещо с червено и отбелязано с някакви символи.
Нещо му подсказваше че музиката и страницата от календара са свързани и са причина за отвратителното му настроение (не, че през останалите дни подскачаше от радост и енергия).
Бегло в малката му глава се мярнаха онова голямо „чудовище „към което изпитваше уважение и любов и малката Хала, която го беше пернала  ала той и към нея не изпитваше омраза, а ако на гущерите сърцата бяха
по –големи би казал, че я обича  с някаква бащинска обич.

Ако се чудите какво е било написано на забравената страница  от календара то е  25. 12. 201….. година

  • БЗГ- бившият Змей – Горянин

Read Full Post »

Санитарят

За разлика от многото набедени и хвалещи се любовници в града, той можеше с право да каже че е пипал най –много  женски гърди в града и „ най- милото „ им както се изразяваха напоследък набедените журналисти.
Заради естеството на работата му много хора го гледаха със страх или с зле прикрито презрение.
Но както се казва животът винаги завършва по един и същи начин. Тогава близките на  заминалият си от този свят го гледаха с очакване да им помогне да се разделят с по-малко болка и достойнство  с отпътувалият към „ райските селения”
Но нека да кажем и няколко думи за нашия герой. Заради естеството на работата си се чувстваше самотен. По природа беше весел човек, обичаше компаниите  ако бяха с жени им се радваше по вече.
Понякога успяваше да си тръгне с някоя престрашила се дама, ала познатите му как да го попитат  – „ Е как беше „умря” ли от кеф ?    Е скоро „ мряло” ти  нещо по – така в ръцете?
Говореше много бързо, но като му свикнеш , разбираш че е добър и начетен събеседник.
Единствено когато го попиташ дали  е свикнал с последната гостенка в живота ни, замълчава вдига чашата си и отпивайки почва да говори на друга тема…..

Read Full Post »

Тази история  започва много години след като Пепеляшка се оженилa за принца. Обичащите приказки вероятно си спомнят, че краят гласеше: „ Те се ожениха, живяха дълго и щастливо й им се народиха много деца.”
Точно на някой от наследниците им му хрумнало да направят тиквата-национален символ. (Без да си кривим душата,той
също приличал в лицето на горе написаният плод, а и главата му била пълна с идеи като тиква със семки.)
Как точно се зародила тази идея и аз не знам.
Мисля си, че докато приказоимащите ходели от бал на бал на прее*аното население му дошло доста нанагорно.
Трябва да признаем, че освен семки  в главата на принца понякога в нея са пръквала и някоя добра идея. Сетил се, че когато напрежението се нагнети, трябва по някакъв начин да се изпусне. Мислил, мислил и го измислил. Решил да обяви тиквата за национален символ в чест на пра пра родителите си. Още от времето на Нерон се знае-Хляб и зрелища за народа, ако няма хляб то и зрелищата са достатъчни. Като видели, че това проработило, братята му настояли да  обявят празненствата в нейна чест за официален празнк на страната.
От тогава в СП се уважават най много хората, които имат вместо бръбари в главата семки. Сега дали в тях има ядки.
Учените окрилени от идеите  на принцовете дори успели да създадат сорт –говореща тиква.
Най – големият проблем не бил, че когато я сложиш да я печеш протестирала, че й се нарушават тиквените права. А че бавно и полека говорещите тикви успели да се издигнат до върховете на властта.

*Всякакви прилики с действителни страни и събития е абсолютно случайна

Read Full Post »

Рожден ден

                                                                                                                                малък очерк

Ето пак дойде декември. Вдигаме наздравици със съпругата ми, вече не помня от колко години. С пожелания да ни е жива, здрава и с много късмет и любов рожденичката.
Ама както викаше бай Петко  Бочаров, винаги  има едно „Но”. В смисъл, че рожденичката ни е доста далеч от нас. Пращаме й думи, емотикони и всякакви други измислици,които трябва да заменят целувките,прегръдките и обичта ни. Да, ама не е същото, в душата ти се усеща една празнина.
Казват,че само майчиното сърце можело да го почувства. Но аз като баща мога да кажа, че не е точно така. Не само чувствата тежат  в бащиното сърце, а и това че не се знае дали ще дочака виновника за тези трепети, за да му честити лично  да го нацелува, да го напрегръща  и да  изтрие скришно  сълзите, потекли издайнически от очите му.
И сърцето му тежи ли, тежи ли- от мисли, чувства и притеснения дори….
…Доколкото си спомням само Серджио Алджани в разказа си „Онирофилм” успял да изпрати чувства,но това е фантастика, а ние не живеем в нея уви….

Read Full Post »

Отзив за представянето на втората ми книга.
Текста по долу е на доктор Дарина Петрова

 

На 12 май, 2016 оригиналният Анатоли Маринов представи своята словосбирка ЩЕ ТЕ ЧАКАМ НА ГАРА НЕВЪЗМОЖНА в Клуба на дейците на културата, Ловеч. Свикани бяхме с оригинални призовки. Чудесен спектакъл с творбите на автора, прочетени от актьора Стоян Георгиев и класическите клавирни бисери, пресъздадени от Теодора Николова. Редактор на книгата Кольо Станчевски, компютърен дизайн Донка Йорданова, превод на испански Кристина Георгиева. Издателство: Инфовижън – Ловеч

Read Full Post »

Older Posts »