Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for the ‘Voyage au centre de la terre’ Category

Уморих се толкова години да чакам щастието. Уви не дойде – довтаса брат му със свитата си – болести, старини, депресия и т. н. То и никой не може да ти даде определение за щастие.
Не знам, може щастието да ми е било тук и аз да не съм забелязал. И то да си е тръгнало обидено.Вероятно ако живота ти тече в прозаично русло и нямаш никакви проблеми с близки, приятели и здраве, би трябвало да си щастлив. Но като всяко човешко същество ти искаш още и още.
Твърдят, че щастието било симбиоза между добро здраве и слаба памет. А при мен е обратното. Прав е този, който е казал че познанието ражда тъга. А тя какво ражда когато не си сам – не знам.

Реклами

Read Full Post »

Антиколедно, за всички  които не обичат Коледа, а не Рождество Христово  

Как назло на острове нет календаря,

Ребятня и взрослые пропадают зря.

Ребятня и взрослые пропадают зря,

На проклятом острове нет календаря.

 

По такому случаю с ночи до зари

Плачут невезучие люди-дикари

И рыдают, бедные, и клянут беду

В день какой неведомо, в никаком году.

Змей – Горянин опа бившият, а сега настоящо гущерче отвори очи. Не  знаеше дали това което беше видял и го беше изпълнило с противоречиви чувства – тъга, обич, любов и мъка беше се случило наистина .При рядкото си общуване с останалите обитатели на острова разбра  и че те сънуват като него подобни неща.
  Най – старият обитател  там, вероятно и по тази причина смятан за най – мъдър предполагаше че сънуват откъслеци от предишните си животи.
БЗГ* долови от транзистора на един турист музика,която го накара да настръхне и да се изпълни с отвращение. Запълзя за да се отдалечи  и без да иска се покачи върху една забравена страница от календар. Видя, че там е написано  нещо с червено и отбелязано с някакви символи.
Нещо му подсказваше че музиката и страницата от календара са свързани и са причина за отвратителното му настроение (не, че през останалите дни подскачаше от радост и енергия).
Бегло в малката му глава се мярнаха онова голямо „чудовище „към което изпитваше уважение и любов и малката Хала, която го беше пернала  ала той и към нея не изпитваше омраза, а ако на гущерите сърцата бяха
по –големи би казал, че я обича  с някаква бащинска обич.

Ако се чудите какво е било написано на забравената страница  от календара то е  25. 12. 201….. година

  • БЗГ- бившият Змей – Горянин

Read Full Post »

Санитарят

За разлика от многото набедени и хвалещи се любовници в града, той можеше с право да каже че е пипал най –много  женски гърди в града и „ най- милото „ им както се изразяваха напоследък набедените журналисти.
Заради естеството на работата му много хора го гледаха със страх или с зле прикрито презрение.
Но както се казва животът винаги завършва по един и същи начин. Тогава близките на  заминалият си от този свят го гледаха с очакване да им помогне да се разделят с по-малко болка и достойнство  с отпътувалият към „ райските селения”
Но нека да кажем и няколко думи за нашия герой. Заради естеството на работата си се чувстваше самотен. По природа беше весел човек, обичаше компаниите  ако бяха с жени им се радваше по вече.
Понякога успяваше да си тръгне с някоя престрашила се дама, ала познатите му как да го попитат  – „ Е как беше „умря” ли от кеф ?    Е скоро „ мряло” ти  нещо по – така в ръцете?
Говореше много бързо, но като му свикнеш , разбираш че е добър и начетен събеседник.
Единствено когато го попиташ дали  е свикнал с последната гостенка в живота ни, замълчава вдига чашата си и отпивайки почва да говори на друга тема…..

Read Full Post »

Тази история  започва много години след като Пепеляшка се оженилa за принца. Обичащите приказки вероятно си спомнят, че краят гласеше: „ Те се ожениха, живяха дълго и щастливо й им се народиха много деца.”
Точно на някой от наследниците им му хрумнало да направят тиквата-национален символ. (Без да си кривим душата,той
също приличал в лицето на горе написаният плод, а и главата му била пълна с идеи като тиква със семки.)
Как точно се зародила тази идея и аз не знам.
Мисля си, че докато приказоимащите ходели от бал на бал на прее*аното население му дошло доста нанагорно.
Трябва да признаем, че освен семки  в главата на принца понякога в нея са пръквала и някоя добра идея. Сетил се, че когато напрежението се нагнети, трябва по някакъв начин да се изпусне. Мислил, мислил и го измислил. Решил да обяви тиквата за национален символ в чест на пра пра родителите си. Още от времето на Нерон се знае-Хляб и зрелища за народа, ако няма хляб то и зрелищата са достатъчни. Като видели, че това проработило, братята му настояли да  обявят празненствата в нейна чест за официален празнк на страната.
От тогава в СП се уважават най много хората, които имат вместо бръбари в главата семки. Сега дали в тях има ядки.
Учените окрилени от идеите  на принцовете дори успели да създадат сорт –говореща тиква.
Най – големият проблем не бил, че когато я сложиш да я печеш протестирала, че й се нарушават тиквените права. А че бавно и полека говорещите тикви успели да се издигнат до върховете на властта.

*Всякакви прилики с действителни страни и събития е абсолютно случайна

Read Full Post »

Рожден ден

                                                                                                                                малък очерк

Ето пак дойде декември. Вдигаме наздравици със съпругата ми, вече не помня от колко години. С пожелания да ни е жива, здрава и с много късмет и любов рожденичката.
Ама както викаше бай Петко  Бочаров, винаги  има едно „Но”. В смисъл, че рожденичката ни е доста далеч от нас. Пращаме й думи, емотикони и всякакви други измислици,които трябва да заменят целувките,прегръдките и обичта ни. Да, ама не е същото, в душата ти се усеща една празнина.
Казват,че само майчиното сърце можело да го почувства. Но аз като баща мога да кажа, че не е точно така. Не само чувствата тежат  в бащиното сърце, а и това че не се знае дали ще дочака виновника за тези трепети, за да му честити лично  да го нацелува, да го напрегръща  и да  изтрие скришно  сълзите, потекли издайнически от очите му.
И сърцето му тежи ли, тежи ли- от мисли, чувства и притеснения дори….
…Доколкото си спомням само Серджио Алджани в разказа си „Онирофилм” успял да изпрати чувства,но това е фантастика, а ние не живеем в нея уви….

Read Full Post »

Отзив за представянето на втората ми книга.
Текста по долу е на доктор Дарина Петрова

 

На 12 май, 2016 оригиналният Анатоли Маринов представи своята словосбирка ЩЕ ТЕ ЧАКАМ НА ГАРА НЕВЪЗМОЖНА в Клуба на дейците на културата, Ловеч. Свикани бяхме с оригинални призовки. Чудесен спектакъл с творбите на автора, прочетени от актьора Стоян Георгиев и класическите клавирни бисери, пресъздадени от Теодора Николова. Редактор на книгата Кольо Станчевски, компютърен дизайн Донка Йорданова, превод на испански Кристина Георгиева. Издателство: Инфовижън – Ловеч

Read Full Post »

Причината за това ми състояние е една сестра по перо. Разбрала, че пиша добре, защото съм бил двувърх или пък  на главата ми имало място за рога.
Мисля си какво ли иска да ми каже. Може би, че съм дяволски талантлив или пък че имам връзки с родата на Азазел и Велзевул. Седя и си мисля: „Дали не са ми отрязали рогата като млад, защото съм бодял наляво и надясно без да подбирам, или тепърва  ще ми никнат”.
Сега се въртя пред огледалото и се пипам ту по главата, ту отзад, за да проверя дали не ми расте и опашка. Сложил съм два чифта очила и се взирам в отражението си да не би да посинявам като нейвитата * от филма „Аватар”.
Ама то това са си бели кахъри, важното е, че не почернявам и нямам копита. Доколкото знам, досега никой не е виждал и чувал за белокос дявол със сиво-сини очи.
Спирам да пиша за да съсредоточа вниманието си  върху отражението си. Изведнъж се сетих,че някой беше споменал, че огледалото  било изобретение на дявола. Май и Бог беше споменал нещо за изображенията във своите заповеди.
*Нейви – синя хуманоидна раса с опашки от планетата Пандора

Read Full Post »

Older Posts »