Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for the ‘Дядовата ръкавичка’ Category

…Ей, мислеше си Пешо П. обърка се тоя свят, докато стоеше в любимото си бистро. Гледаше влизащите и се чудеше като види по – възрастен мъж с девойка или младеж дали имат помежду си роднинска връзка или ги свързва нещо друго.
По притеснителното за него беше, че ако реши да даде някакви знаци на нежният пол, то ги забелязваше противоположният и до неприличните намеци оставаше съвсем малко време.
|Чудеше се, защо масите бяха разделени по полов признак. Сякаш мъжете и жените говореха на различни езици.
На Пешо П. му беше скучно и си измисли собствена игра – оприличаваше влизащите клиенти на литературни и други герои. Ето отдолу се задава майстора на шпаклата М‘иронян,вместо кон е яхнал колело. Поръчва си една ракия и се отдава на спомени за голямата си любов Симон дьо Лакло.
На другата маса е седнал Портос, но заляга повече на яденето, но дали е цапнат в езика Пешо П. не можеше да каже. Както знаете истинският мускетар не може без любов и куртизанки.
Затова наблизо сяда и Тео Франко, известна с това, че стиховете  не са ѝ чужди и ползва три езика.
На противоположната маса са седнали художниците Джакомо Тихорето и Паоло Николете, но вместо да бъдат верни на онова зелено питие пият съответно водка и бира. На зеленката е верен само доктор Тулуз- Лотрек, е той не рисува но обича да е в компанията на художници и куртизанки.
Е, може ли компания или разказ да мине без местният идиот, тук Пешо П. беше страшно затруднен. Имаше прекалено много кандидати за тази роля…

Advertisements

Read Full Post »

Тиха и самотна е масата „ Под дървото „
Върху нея няма чаши и мезета, а около нея онези странни хора, които спорех с жар- що е дактил, ударена сричка и трябва ли да има логика в поезията.
Дори котката която ги слушаше отгоре между две дробчета,които онзи странен човек и подхвърляше с обич, се пресели нанякъде.
Масата събираше само прах. Ох, как тя само копнееше някой от онази странна компания, да запише с пръст върху нея някоя внезапно осенила го мисъл. Масата живееше само със спомените,за хората с главно Ч*,които имаха честта да са около нея.
Спомняше си за нисичкият стар човек с очила, който на пръв поглед приличаше на скандалджия, но като го опознаеш разбираш че всичко е било защитна обвивка от останалият свят. Сега може би е в друго кафене, под друго дърво на един булевард в един друг град. Припомняше си и двете дами, които споделяха рецепти за плетки и баници.
Чувство за топлина и тъга я обливаше като си спомняше за поръчаните топли питки и внезапно избликнали от душата стихове на някои дами.
Помнеше и онзи мъж, който поливаше кебапчетата с чай,вместо с бира.
Тя беше само обикновена дървена маса, откъде да знае:
Че той от няколко месеца се грижи за цветята в Рая.
Че една от поетесите лети върху крилата на любовта ( е верно,че бяха на самолет, но все пак са крила) към Англия, то и любовта й беше към внуче, но все си е любов.
Масата, понякога  имаше чувството, че е направена от татко Карло от материала,който е хартисал от направата на Арлекино.**
Тя имаше едно единствено желание,когато хората си поръчат сърчица,някое от тях да се търкулне и да се завре в отвора оставен от някой чвор.
Но уви в менюто на заведението не предлагаха този артикул.

*Човек
**от песента на Емил Димитров

Read Full Post »

На триото в ХАЛАндия

Минаха тридесет години от оня ден, в който Бялата Змеица и Змей-Горянин решиха да живеят в една пещера и да плащат и псуват една и съща сметка за вода и телефон. Ток не им трябваше, защото имаха огън в излишък.
Бяха си почти същите, като едно време,  е почти…
Змей- Горянин беше качил някое и друго килце върху атлетичната си фигура и сега летеше като понатежал майски бръмбар. А жена му –Бялата Змеица беше на другият полюс. Когато летеше срещу насрещен вятър, отстрани изглеждаше като някакъв странен хеликоптер,който стои на  едно място.
Малката им  Хала, която вече не е толкова малка успя да  обиколи всички страни в Змейландия, а даже и да отскочи до и до някой и друг континент. След успешно взетата бакалавърска степен, тя реши да се установи в ХАЛАндия   за да учи „Икономика на ХАЛИте”
В университета попадна на сродни души, е не чак толкова сродни,защото когато решиха да живеят в една пещера,понякога се случваше да се посдърпат. Тогава  в пещерата хвърчеше такъв огън и жупел,че се налагаше  да я обзавеждат два- три пъти в годината наново.
След като всеки от тях си намери отделна пещера, нещата по улегнаха  и започнаха  да излизат на чаша вино в близките бистра, за да си поговорят.
ХАЛАндия  беше една от най- населените и добри страни за живеене на хора и змейове в Змейландия. Забързаните клиенти на бистрата, не забелязваха че тримата са много  по – различни от тях.
За  Халата на Змей- Горянин знаете вече доста, За другите две и аз не знам много. Само това, че ХАЛАмар е  първият Змей-вегетарианец , а дали се храни само със златни ябълки  или и с други растения покрити с благородни метали- не знам.
ЛАМЪрия е от най –северните части на Змейландия и май е първата руса и синеока Хала.

Засега толкова,когато науча нещо по- вече, вие първи ще разберете

Read Full Post »

След  две бурканчета пернишка лютеница, аз съм напълно спокоен. Комисията за Шашкане  на Потребителите(КШП), доказа че в нея освен олеамид  има и винкел на прах. Последното се е оказало толкова силен афродизиак,  че дори ако срещнеш Кончита Вурст  или брадатата жена не ти се вдига само настроението.
Седя и гледам ту телевизора, ту през прозореца за да сверя чутото през първото и видяното през второто. Те тук ми иде да възкликна като професор Вучков: „ Гледам и не вярвам на ушите си.” Аз  прогнозата за времето ли гледам или римейк на филма „След утрешният ден”
А и както се казваше в един виц:
„ Две баби седят и гледат как вали сняг на парцали през прозореца.Първата вика на другата:
– Глей ма, как го е забелило, дебел ще го намаа.
Д:  Ще го намаа и ша омекне.
П:  „И ше се разшляка.
Та и аз се питам, след като ще се разшляка що беше туй бучене.
А и журналистите всяка сутрин вадите скелети от гардероба и шашкате населението , а после  го приканвате да се усмихва и да бъде позитивно настроено. Ако не може да устоите на порива си да шашкате народа,правете го малко по индийски, като сцена в техен екшън.
Наемният убиец отива при жертвата си и ѝ  казва:
-Дошъл съм да те убия, но първо аз и моите дванадесет слона ще ти по танцуваме.
Хайде, че срещнах  „Пилето” Райна, пък освен настроението  не ми се вдигна нищо друго
Затова ще ида до магазина, че да си взема още два буркана „Пернишка *ютеница” , само се чудя с какво ли питие ще върви. А след питиетата идват танците, макар че поканата да друснем едно хорце придоби вече съвсем друг смисъл.

Read Full Post »

На Таня и Гошо

Днес ще ви разкажа за странното приятелство между тях. Да, приятелството им било странно, но и те доста се различавали от своя род.
Жечо бил с по- тъмна козина и петна и доста по – висок от останалите жирафи.
Мечо бил по- бял и по- голям (особено на ширина) от останалите кафяви мечки.
Чакай, чакай –ще попитате, ама те нямали ли си половинки. Разбира се, че са имали.
На Мечо половинката била малката Мечка,но Мече май ще ѝ приляга по-вече. Тя била пълен антипод на другарчето си. Изглеждала много по -малка от него и здраво стъпила на земята.
Мечо много обичал да пътува и да се качва на най- високите дървета, въпреки риска тънките клони на върха да се счупят от тежестта на мечтите му и от собственото му тегло.
На Жечо половинката приличала повече на грациозна и чаровна газела. Когато някои заблудени туристи се озовавали в тяхната гора и тя долавяла музиката, носеща се от автомобилите им. Копитата ѝ сами започвали да подскачат в ритъма ѝ. Унесена в танца си,сама не забелязвала как под нея се образували кръгове, квадрати и други технически очертания.
Но да се върнем на нашите герои. Жечо живеел в най- главната гора на Анагория, а Мечо малко по на изток от него.
Двамата са се срещнали на реката в Испанската гора, по – точно половинките им. За какво е бил разговорът им- не знам.
Мога да ви кажа само, че Жечо от малко жирафче му харесвали техническите загадки. Все още в Анагория се разправя случката, как като легнал да спи,луната му светела в очите и той се опитал да я угаси с главата си.
На другият ден цялото стадо с голям зор успяло да го разплете някъде към обяд.

Тези му качества след време го срещнали с чаровната и мила газела и му помогнали да основе фирма за почистване на горите в страната му.
Мечо повече приличал по характер на Мечо Пух, но без да обича толкова много мед, а и бил доста по – светъл от него. Качвал се на най- високите дървета и си задавал най –различни въпроси. Защо дъждът не гаси звездите. Защо хората като искат да обидят някого го оприличават на животно. Нищо, че никое животно не е толкова жестоко като тях.

Read Full Post »

Слънце блика и бълбучи.
Дъжд грее от небето
като шарено бърдуче,
паспалена дъга оглежда се
в козината на многоцветно
куче.
*****
Тъпан бие, гайда ручи.
Пушек се стеле на талази.
Мадама по бикини на нейде
лази.
Ей там микрофон стърчи,
щом го тя съзрява
хваща го и мигом запява:
„ Тъпан бие ,гайда ручи „
На всичко  съм  готова
щом съзра любов във твойте очи

Read Full Post »

Имаше толкова много недвижима собственост, но за съжаление пустотата я беше превзела изцяло.
Професията ѝ позволяваше да пътува от град на град. Влизаше в някоя от къщите, я на дъщеря ѝ, внука ѝ или нейната. Пускаше телевизора, климатика, даже и пералнята на празен ход. Надяваше се шумът да прогони самотата ѝ, да вдъхне живот на осиротялата къща.
Децата ѝ отдавна не живееха при нея. Дъщеря ѝ беше толкова далеч от нея прогонена от икономическата обстановка ( а и не само от нея) я посещаваше не много често. Не знаеше дали там се чувства добре. Единствено усмивката ѝ я топлеше от монитора. Надяваше се поне тя да е искрена.
След време влизаше в някой от другите си имоти. С годините ѝ правеше впечатление че некролозите на входната врата,които с всяко ново посещение се увеличаваха в аритметична прогресия. Понякога, когато се налагаше да преспи в някоя от къщите си и я обхващаха черни мисли, тогава сънуваше един и същи сън.
Звънеше на съседите си, за да поиска помощ,но когато вратата се отвореше в рамката ѝ се привиждаше некролог вместо жив човек. Когато се събудеше потна и притеснена след такъв сън си мислеше, че във всичките ѝ имоти живеят листи формат А 4, като в някаква черна анимация въпреки, че снимките и думите върху тях бяха тъй многоцветни. Случваше се да си мисли, че от толкова старание да вдъхне живот и душа на осиротелите домове, самата тя е останала без такава. Някой път ѝ се струваше че в сърцето ѝ има калкулатор или касов апарат, но това вече не я тревожеше. Единственото, което предизвикваше притеснение в нея че някой или самата тя по невнимание ще натисне клавиша „TOTAL „ преждевременно.
12.07.2015 г.

Read Full Post »

Older Posts »