Мост за никъде

Масата

Advertisements

Тиха и самотна е масата „ Под дървото „
Върху нея няма чаши и мезета, а около нея онези странни хора, които спорех с жар- що е дактил, ударена сричка и трябва ли да има логика в поезията.
Дори котката която ги слушаше отгоре между две дробчета,които онзи странен човек и подхвърляше с обич, се пресели нанякъде.
Масата събираше само прах. Ох, как тя само копнееше някой от онази странна компания, да запише с пръст върху нея някоя внезапно осенила го мисъл. Масата живееше само със спомените,за хората с главно Ч*,които имаха честта да са около нея.
Спомняше си за нисичкият стар човек с очила, който на пръв поглед приличаше на скандалджия, но като го опознаеш разбираш че всичко е било защитна обвивка от останалият свят. Сега може би е в друго кафене, под друго дърво на един булевард в един друг град. Припомняше си и двете дами, които споделяха рецепти за плетки и баници.
Чувство за топлина и тъга я обливаше като си спомняше за поръчаните топли питки и внезапно избликнали от душата стихове на някои дами.
Помнеше и онзи мъж, който поливаше кебапчетата с чай,вместо с бира.
Тя беше само обикновена дървена маса, откъде да знае:
Че той от няколко месеца се грижи за цветята в Рая.
Че една от поетесите лети върху крилата на любовта ( е верно,че бяха на самолет, но все пак са крила) към Англия, то и любовта й беше към внуче, но все си е любов.
Масата, понякога  имаше чувството, че е направена от татко Карло от материала,който е хартисал от направата на Арлекино.**
Тя имаше едно единствено желание,когато хората си поръчат сърчица,някое от тях да се търкулне и да се завре в отвора оставен от някой чвор.
Но уви в менюто на заведението не предлагаха този артикул.

*Човек
**от песента на Емил Димитров

Advertisements

Advertisements