Разхождах се по улиците на Падуа,
когато в една от тях срещнах любовта.
За нея, всички звезди от небето
бих свалил.
На света всичките цветя бих й подарил,
сърцето си завинаги в нейните ръце
бих й поверил.
Ала как да й се обясня,като на Данте,
езика аз не знам.
Усмихнах й се мило и продължих
разходката си сам.
23.09.2011,Падуа
когато в една от тях срещнах любовта.
За нея, всички звезди от небето
бих свалил.
На света всичките цветя бих й подарил,
сърцето си завинаги в нейните ръце
бих й поверил.
Ала как да й се обясня,като на Данте,
езика аз не знам.
Усмихнах й се мило и продължих
разходката си сам.
23.09.2011,Падуа
имаш интересен стил на писане, продължи да го развиваш, поздрави и до скоро – успех; а на всички тук приятна вечер
Много хубави романтични стихове, но малко тъжно приключва историята. Романтиката е ключа към всяко женско сърце! Винаги съм се чудила защо едни от най-романтичните истории приключват драматично като Ромео и Жулиета, нопример?!
защо да е приключила драматично,като няма действие :-)))А за останалата част от коментара – виж “Размисли по повод……” и “Бодилчета в съня ми”Наздраве и честит празник утре ;-))))